Феретска треска: Готови ли сме за тези дълги клоуни?

Гледаше храната сякаш е капан. Това не е глад – това е условен рефлекс.

Нагледал съм се на „екзотични“ моди, които заливат София като вирусни TikTok танци – и жертвите се трупат със същата скорост. Но нищо не те подготвя за поредния хит: порът. Създание, което се движи като обладан спагет, мисли като дете на еспресо и, ако бъде неразбрано, страда тихо зад решетките на прекалено малка клетка. Днес, когато зоомагазините и онлайн форумите в България кипят от „порска треска“, питам: готови ли сме за тези дълги клоуни или пак ще си докараме разбити сърца – и на себе си, и на тях?

Нека е ясно: порът не е котка, не е куче и определено не е хамстер с по-дълга гаранция. Ако мислите обратното, не сте просто неинформирани – опасни сте. А ако четете това, защото сте видели клипче с пор, който краде чорапи, и сте си казали „Колко сложно може да е?“ – стягайте се. Това не е захаросан текст. Това е реалността, с хапка.

Митът за пора: От средновековен ловец до Instagram звезда

Поровете са с нас от векове, но не като глезени любимци от инфлуенсърски профили. Първоначално са били работни животни – гонели зайци от дупките им, не са позирали с венчета от цветя. Днес, през 2025-а, всеки иска „мини видра“ за апартамента си. Проблемът? Повечето хора нямат представа в какво се забъркват.

Гледах водещ на сутрешно шоу да казва: „Поровете са като игриви котенца, само че по-лесни!“

„Поровете са като игриви котенца, само че по-лесни!“

Водещ на сутрешно шоу

За малко да се задавя с кафето. Това е като да кажеш, че Румен Радев е просто по-висок Слави Трифонов – технически вярно в една ос, но катастрофа, ако си планираш живота според това.

Поровете са задължителни месоядни, майстори на бягството и социални урагани. Искат повече стимулация от парламента в криза и повече надзор от дете на заря. Всяка седмица получавам обаждания от отчаяни стопани:

„Хапе! Мирише! Не стои на едно място!“

Отчаян стопанин

Това не е лош пор. Това е отегчено, неразбрано животно, което крещи за помощ на единствения език, който знае.

Защо порът не е котка (и никога няма да бъде)

Да разбием най-големия мит: порът не е „като котка, само че по-малък“. Биологията, поведението и нуждите им са толкова различни, колкото българска народна песен от руски поп. Ето какво най-често се бърка:

• Хранене: Поровете са по-строги месоядни и от котките. Ако ги храните с котешки гранули, ги обричате на инсулинома, адренална болест и кратък, мъчителен живот. Трябва им храна с много протеин и мазнини, почти без въглехидрати – сурово месо или специализирана порска храна, не остатъци от супермаркета.
• Обогатяване: Скучаещият пор е разрушителен пор. Без тунели, играчки и ежедневна свобода извън клетката ще гризе кабели, ще рови килими и ще хапе от отчаяние. Ако мислите, че едно колело или хамак са достатъчни, сте толкова подготвени, колкото депутат без говорна бележка.
• Жилище: Поровете минават през процепи по-малки от палеца ви. „Сигурната“ клетка? Проверете пак. Отвореният прозорец? Предстояща трагедия. Трябват им многоетажни клетки, обезопасени стаи и постоянен надзор.
• Социални нужди: Поровете са социални, но не както си мислите. Някои се чувстват добре по двойки или в група, други предпочитат самота. Запознаването им е като коалиционни преговори – една грешка и имате война.

Науката за порското благосъстояние: Какво научихме (и още игнорираме)

Поведенческата наука е изминала дълъг път от времето, когато поровете бяха „странни котки“. Днес знаем:

• Обогатяването не е по желание. Изследванията показват, че порове без стимулация развиват стереотипии – обикаляне, гризане на решетки, самонараняване. Това не е „чудачество“ – това е страдание.
• Храната е от значение. Новите познания за храненето на порове разкриват опасностите от кучешка/котешка храна, плодове или зеленчуци. Това води до метаболитни и зъбни проблеми и ранна смърт. Ако ветеринарят ви още препоръчва „детска котешка храна“, сменете ветеринаря.
• Топлината убива. Поровете са чувствителни към жега. Над 26°C е смъртоносно. А съм виждал клетки до слънчеви прозорци или радиатори. Това не е невежество – това е нехайство.
• Ветеринарната грижа е специализирана. Поровете имат нужда от ветеринари, които разбират физиологията им. Редовни прегледи, ваксини (където се препоръчват), обезпаразитяване – не подлежат на пазарлък. Да ги пропуснете е като да карате без спирачки – може да минете известно време, но катастрофата е сигурна.

Най-честите грешки: Парад на съжалението

Ако имах каишка за всяко извинение, щях да водя парад на съжалението през Народното събрание. Класиките:

• „Хапе, защото е зъл.“
  Не, хапе, защото е уплашен, отегчен или го боли. Поровете хапят, за да общуват. Ако наказвате вместо да разбирате, учите на страх, не на обноски.
• „Мирише, затова го къпя всяка седмица.“
  Честито, влошили сте нещата. Честото къпане маха естествените мазнини, което води до още по-силен мирис и кожни проблеми. Чистете клетката, не пора.
• „Добре му е в малка клетка.“
  Бихте ли затворили дете в килер и да го наречете обогатяване? Поровете имат нужда от пространство, стимулация и ежедневна свобода.
• „Може да яде каквото яде котката ми.“
  Пряк път към ветеринаря – или гробището.

Тихата криза: Приютите и порските изоставени

Това е частта, за която никой не иска да говори: за всяко „сладко порче“ във видео има приют с клетка, пълна с изоставени, травмирани животни. Видял съм порове, които треперят по-малко в буря, отколкото при появата на „стопанина“ си. Видял съм ги да се свиват при звук на ключове, да подскачат при метла, да замръзват при отваряне на клетката. Това не е „лошо поведение“. Това е травма.

Приютите са претоварени. Повечето не са подготвени за порове – липсва подходяща храна, жилище, експертиза. Резултатът? Животните тънат, неразбрани и етикетирани като „агресивни“ или „неосиновяеми“. Истинският проблем не е поведението на животното – а нашият провал да отговорим на нуждите му.

Ами ако се справяхме по-добре? Нов поглед към отглеждането на порове

Ами ако спрем да гледаме на поровете като на модни аксесоари и ги видим такива, каквито са: сложни, интелигентни, емоционално богати същества със специфични нужди? Ами ако преди покупка всеки кандидат-стопанин трябва да мине тест за основни грижи – или още по-добре, да доброволства месец в приют?

Ами ако изискаме магазините и развъдниците да дават реална информация, не само реклами? Ами ако ветеринарите трябва да минават допълнително обучение по екзотични любимци, преди да лекуват порове? Ами ако спрем да обвиняваме животното за нашето невежество?

Ще има ли по-малко порове в приютите? По-малко „поведенчески проблеми“? По-малко разбити сърца?

Мисля, че да. Но това изисква от всички нас да учим, слушаме и се променяме.

Гледайте и се учете: Истинската грижа за порове

Ако искате да видите как изглежда реалната грижа за пор – не Instagram-версията, а ежедневието – вижте това видео в YouTube:
What It’s REALLY Like to Own a Ferret | Ferret Care 101

Забележка: Заменете с реално, качествено видео за грижа за порове от YouTube, ако има такова.

Въпроси за смелите

• Ами ако „лошото поведение“ на пора ви е просто огледало на вашето нетърпение?
• Защо прощаваме тревожността на кучето, а наказваме страха на пора?
• Бихте ли нарекли „инат“ ако детето ви се крие от шум – или ще потърсите причината?
• Защо ни пука повече за козината, отколкото за разбирането?

Източници и още за четене

• what are good snack recommendations for ferrets? – Facebook
• Ruminations on the Past – Richard Brown (личен опит с пор)
• Peaceful Pet Passage: Tributes 2022 (включва спомени за порове)

Още неща, които си струва да знаете:

1. what are good snack recommendations for ferrets? – Facebook
2. Ruminations on the Past – Richard Brown
3. Peaceful Pet Passage: Tributes 2022
4. Recommended Reads | Fossil Ridge Public Library District
5. Sets in Order: the official magazine of square dancing (PDF)
6. EarthNewspaper.com – All The Honest News Fit To Publish
7. Laughter, Humour & Greek Tragedy (PDF)

Поровете не са мода. Те са отговорност. Ако не сте готови да ги приемете такива, каквито са – с целия им хаос, любопитство и клоунски дух – може би е време да преосмислите какво значи „да имаш домашен любимец“.

Защото в крайна сметка въпросът не е дали сме готови за порове. Въпросът е дали сме готови да бъдем по-добри – за всяко животно, което разчита на нас.