Виждал съм повече истина в трепета на куче от приют, отколкото в сто учебника по история. И ако искаш да разбереш защо се отнасяме към котките и кучетата така — защо боготворим едните, демонизираме другите и игнорираме останалите — трябва да копаеш по-дълбоко от меметата и сувенирите от музея.
Трябва да погледнеш историите, които си разказваме, боговете, които си измисляме, и мълчанията, които оставяме да гният в свещените си текстове. Днес се връщаме назад — много назад — към Древен Египет и Библията. Не заради носталгия, а заради яснота. Защото начинът, по който тези цивилизации са виждали (или не са виждали) котките и кучетата, все още оформя как разчитаме махането на опашка, съскането или мълчаливия поглед в ъгъла на приюта днес.
Котката, която седеше с фараоните: Египетската обсесия по мъркащото
Да започнем с очевидното: в Древен Египет котките не са били просто домашни любимци — били са власт. Били са очите и ушите на богините, както казва един египтолог.
Ако убиеш котка в Древен Египет, дори по невнимание, по-добре да имаш добър адвокат — или бърза лодка по Нил.Защо? Защото котките са били повече от борба с вредителите. Да, пазели са хамбарите от плъхове и змии, но са въплъщавали и качествата, които египтяните са ценели: грация, плодородие, закрила и щипка божественост. Бастет, богинята с котешка глава, не е била просто домашна покровителка — тя е била стихия, защитница на жените и децата, символ на святостта на дома. Научете повече за котките в Древен Египет.
Но ето обратът: египтяните не са боготворили котките като богове. Виждали са ги като съдове — живи, дишащи напомняния, че божественото може да ходи сред тях, да се свие под стола им и да изисква уважение (и може би малко риба от Нил за вечеря). Затова котките са били мумифицирани с хиляди, погребвани с хората си и обезсмъртявани в изкуството. Котката не е просто домашен любимец; тя е мост между световете.
Гледайте това за бърз, остър поглед:
Кучетата в Египет: Лоялност, труд и сянката на Анубис
Преди да решите, че Египет е бил само за котки, нека поговорим за кучетата. Ако котките са били мистичните пазители на огнището, кучетата са били верните работници — ловци, пастири и, да, понякога жертвени дарове за боговете.
Египтяните са имали думи за „лаещо куче“ и „безгласно куче“, а изкуството им е пълно със стройни хрътки, верни спътници и винаги бдителния Анубис, бог на мъртвите, с глава на чакал и поглед към гробището.
Кучетата са били погребвани с господарите си, оплаквани с обръснати вежди, а понякога дори мумифицирани. Но статутът им винаги е бил по-практичен, по-малко мистичен от този на котките. Ценени са за това, което вършат — лов, охрана, пастирство — не за това, което символизират. И все пак, в култа към Анубис, кучетата (и чакалите) стават пазители на отвъдното, защитници на мъртвите и напомняне, че и лоялността може да е свещена.
Библейската слепота: Къде са котките?
Тук нещата стават интересни — и малко неудобни. Отворете Библията и опитайте да намерите домашна котка. Хайде, ще почакам. Ще намерите лъвове, разбира се. Ще намерите кучета, обикновено като обиди или символи на нечистота. Но скромната котка? Нито мустак.
Защо? Учените имат теории, и нито една не е ласкава. Някои казват, че котките са били твърде тясно свързани с „езическите“ богове на Египет, затова древните евреи умишлено са ги изключили. Вижте анализа на д-р Клод Мариотини.
Други твърдят, че котките просто не са били толкова разпространени или полезни в Леванта, колкото по бреговете на Нил. А после идва неудобната истина: понякога това, което премълчаваме, казва повече от това, което включваме.
Кучетата, междувременно, не са на почит в Библията. Те са чистачи, аутсайдери, символи на нечистота.
Пазете се от кучетатаФилипяни 3:2
— и не става дума за пудела на съседа. Но дори тук има нюанс: кучетата са и работни животни, пастири, пазачи. Не са семейство, но не са и невидими.
За бърз разбор на библейското мълчание за котките:
Какво боготворим, от какво се страхуваме: Политиката на животинската символика
Ето какво повечето хора пропускат: начинът, по който една култура се отнася към животните си, никога не е само заради животните. Става дума за власт, страх и историите, които си разказваме, за да оправдаем и двете.
В Египет котките стават свещени, защото пазят най-важното — храната, семейството, плодородието. Кучетата печелят уважение с труд и вярност, но никога не достигат божествения статут на котката.
В Библията отсъствието на котки е мълчание, натоварено със смисъл. Това е отхвърляне на египетските богове, отказ да се допуснат старите символи. И това мълчание ехти през историята: в средновековна Европа котките стават изкупителни жертви, обвинявани в вещерство, преследвани и изгаряни. Всичко заради една история, която, веднъж разказана, трудно се забравя.
Съвременното наследство: От ъглите на приюта до троновете в Instagram
Превъртете до днес и ще видите ехото навсякъде. Котките владеят интернет, но все още са неразбрани — наричани дистанцирани, мистериозни или дори носещи нещастие в някои култури.
Кучетата са „най-добрият приятел на човека“, но твърде често това приятелство е условно: бъди полезен, бъди верен, не хапи ръката, която те храни.
Влезте в който и да е приют и ще видите наследството на тези древни истории. Котката, която се крие в ъгъла, чакаща милост, която никога не идва. Кучето, което трепери при вдигната ръка, обусловено от векове „дресура“, която никога не се е интересувала какво чувства. Наследяваме не само животните, но и митовете — и слепите петна — на тези преди нас.
Преосмисляне на разказа: Какво са пропуснали предците ни (и какво все още пропускаме)
И какво правим с цялата тази история? Започваме, като виждаме какво наистина е там. Не само символите, а съзнателните същества зад тях. Спираме да питаме „В какво са вярвали египтяните?“ или „Защо Библията игнорира котките?“ и започваме да питаме „От какво има нужда това животно, точно сега, в този момент?“
Защото всяко съскане, всяко махане на опашка, всеки мълчалив поглед е история — не за богове или демони, а за травма, доверие и дългата, объркана история на съжителството. И ако сме честни, все още се учим да я четем.
Още неща, които си струва да знаете:
- Как котките стават божествени символи в Древен Египет
- Кучетата в Древен Египет: ранните корени на най-добрия приятел на човека
- Котките на Египет (видео)
- Библията споменава лъвове, кучета… но никога котки?! (видео)
- Котки и кучета в Стария завет | д-р Клод Мариотини
- Домашни любимци в Древен Египет – Egypt Museum
- Котките владеят Древен Египет – National Geographic Kids
