През следващите две седмици правителството планира да разпродаде на търг 4 400 имота, обявени за „ненужни“. В сухата бюрократична таблица това са „поземлени имоти“, „дворни места“, „пасища“, „сгради за стопански цели“. В реалността обаче, за мен и всеки, който е прекарал живот в грижа за животни, тези имоти са последният шанс за по-добро бъдеще за бездомните кучета и котки в България.
Прегледах списъка внимателно. Сред „ненужните“ се оказват:
- Земеделски земи, ползвани за животновъдни ферми – места, които вече имат инфраструктура за отглеждане и грижа за животни.
- Дворни места и пасища – подходящи за създаване на приюти, рехабилитационни центрове или тренировъчни площадки.
- Сгради и стопански дворове – лесно преустроими във ветеринарни клиники или временни убежища.
- Десетки ветеринарни лечебници
Това не са безлични терени. Това са територии с потенциал да спасят хиляди животи. Вместо да бъдат предоставени на общини, приюти, неправителствени организации или ветеринарни центрове, те ще отидат в ръцете на този, който предложи най-много пари — и най-вероятно ще се превърнат в складове, халета или поредните буренясали парцели, оградени с ламарина.
Държавата има, но не дава
Законът задължава общините да имат приюти и да полагат грижи за бездомните животни. Реалността? В десетки общини такива приюти изобщо няма. А в останалите често виждаме претъпкани, мизерни помещения, в които животните вегетират, без шанс за осиновяване и рехабилитация.
И тук, пред очите ни, държавата се освобождава от точно такива имоти, които могат да запълнят тази огромна празнина. Това е не просто бездействие – това е умишлено отнемане на възможност да се реши проблем, който България влачи десетилетия.
Скандалът в числа
В списъка има имоти като:
- Кухня за служебни кучета и питомник – Дупница, 1 200 кв.м.
- Десетки ветеринарни лечебници в Ловешка, Бургаска и Видинска област
- Бобов дол, Кюстендил – 1 533 кв.м земеделска земя, ползвана за животновъден комплекс.
- с. Големо село – 5 442 кв.м земя, ползвана за животновъдна ферма.
- Пловдив, с. Пролом – дворно място, подходящо за изграждане на малък приют.
- Хасково, м. „Къс чешма“ – 2 626 кв. м. пасище с отличен потенциал за площадка или тренировъчен център.
- Плевен, Кнежа – пасище с площ 23 декара.
Това не са „ненужни“ имоти. В списъка има още стотици подобни имоти, които са готови възможности за хуманно отношение към животните, които държавата просто изхвърля.
Какво можем да направим с тези имоти?
- Приюти с просторни дворове, където кучетата могат да се движат, а не да гният в клетки.
- Ветеринарни клиники и кастрационни центрове – ключът към контролиране на популацията по хуманен начин.
- Рехабилитационни и тренировъчни бази – защото не всяко спасено куче е готово веднага за нов дом.
- Обучителни центрове за деца и доброволци – защото културата на грижа започва от образованието.
Тези имоти могат да бъдат инвестиция в човечност, но вместо това ще бъдат разпродадени като ненужни парчета земя.
Защо съм гневна?
Защото в България има хиляди бездомни животни, за които няма къде да отидат.
Защото доброволците и НПО-тата работят на ръба на силите си, често в наети или импровизирани пространства.
Защото е цинично да твърдиш, че си за хуманно отношение, а същевременно да разпродаваш точно това, от което животните имат нужда, за да оцелеят.
📢 Какво трябва да се направи?
- Незабавно спиране на продажбата на имоти, подходящи за грижа за животни.
- Приоритизиране на общини, приюти и организации при предоставяне на тези имоти.
- Прозрачен процес с публичен регистър на исканията за ползване.
- Национална стратегия за инфраструктура за грижа за животни – с конкретни терени и финансиране.
Вместо да разпродаваме, можем да спасяваме.
Тези 4400 имоти ще изчезнат от държавните активи за броени дни през август. И с тях ще изчезне шансът някой да създаде нормални условия за грижа за животните — без да моли за терен в края на индустриална зона или да строи бараки върху кално поле. Вместо да гледаме към печалбата, можем да погледнем в очите на онова куче зад решетките, което чака своя шанс.
