Истинската наука (и сърцераздирателната истина) зад въпроса „Как да храня котката си?“

Ако си мислите, че храненето на котката е просто да сипеш гранули в купичката и да си тръгнеш, спирам ви веднага — като котка, която е видяла краставица. Защото всеки път, когато пълните тази купа, не храните просто тяло. Вие оформяте ум, настроение и, ако не внимавате, медицинско досие, което звучи като поучителна история.

Виждал съм котки, които ядат сякаш времето им е преброено — гълтат всяка хапка, сякаш следващото хранене може и да не дойде. Виждал съм и такива, които подушват, обръщат се и се връщат само когато в къщата е тихо — сякаш храната е по-безопасна, когато хората не гледат. А най-лошото? Котката, която изобщо не яде, защото някой някога я е научил, че храната е оръжие, а не утеха.

Как да храниш котката си? Отговорът никога не е „с храна“. Отговорът е: с познание, с емпатия и с готовност да забравиш всичко, което си мислил, че знаеш за „просто една котка“.

Митът за „лесното хранене“: Котките не са малки кучета

Да го кажем ясно: котките не са малки кучета с по-добър пиар. Те са задължителни хищници, програмирани от хилядолетия еволюция да ловуват, ядат и живеят по свои правила. Дивите им предци — и не толкова далечните им братовчеди по софийските улици — не са чакали човек да отвори консерва. Ловували са, дебнели са и са яли малки, богати на протеин порции през целия ден и нощта.

Съвременната наука го потвърждава. Котките имат нужда от диета, богата на животински протеин, умерено количество мазнини и ниско съдържание на въглехидрати. Те се нуждаят от таурин, арахидонова киселина и витамин А — вещества, които няма да намерите в кухнята на веган или в купата на кучето. Cornell Feline Health Center го казва директно:

Котките са задължителни хищници, което означава, че разчитат на хранителни вещества, които се съдържат единствено в животински продукти.

Cornell Feline Health Center

Тогава защо толкова хора още хранят котките си като пухкави всеядни? Навик. Дезинформация. И, да си признаем, удобството на огромния чувал с гранули, който никога не свършва — докато не дойде сметката от ветеринаря.

Еволюцията на съветите за хранене: От остатъци до наука

Имаше време, когато храненето на котка означаваше да ѝ хвърлиш каквото е останало от вечерята. Баба ми, преживяла война и комунизъм, хранеше котките си с хляб, накиснат в мляко, и понякога парченце наденица. Това беше оцеляване, не наука.

Но с развитието на познанията ни за котешката биология, нарасна и отговорността ни. Появата на търговската котешка храна — и изследванията зад нея — промениха всичко. Научихме, че котките не могат да синтезират определени аминокиселини. Че им трябва повече протеин от кучетата. Че диета от остатъци е бавна катастрофа.

Днес най-добрият съвет е ясен: хранете с пълноценна и балансирана храна, съобразена с възрастта, здравето и начина на живот на котката. Търсете AAFCO-стандарт на етикета. Не се връзвайте на маркетингови трикове — вярвайте на науката.

Но и сега старите навици умират трудно. Още срещам стопани, които мислят, че малко сирене или лъжичка кисело мляко са лакомство. За котката това е храносмилателна бомба със закъснител.

Мокра, суха, сурова или „каквото яде“: Големият спор за храната

Ако искате да предизвикате скандал сред коткари, попитайте ги коя храна е най-добра. Сухата е удобна, но е бедна на влага и често богата на въглехидрати. Мократа е по-близо до естествената котешка диета, но е по-скъпа и се разваля бързо. Суровата? Това е минно поле от бактерии и хранителни рискове, ако не знаете какво правите.

Науката? Котките имат нужда от влага. Предците им са получавали по-голямата част от водата си от плячката, не от купичката. Само със суха храна рискувате проблеми с пикочните пътища, бъбречни заболявания и котка, която пие по-малко от български депутат на антикорупционна комисия.

WebMD’s Healthy Cats Guide го казва директно:

Най-голямата грешка е храненето на котки само със суха храна.

WebMD’s Healthy Cats Guid

И все пак рафтовете са пълни с чували гранули, обещаващи всичко — от контрол на космените топки до вечна младост.

Истината? Повечето котки се чувстват най-добре на комбинация от мокра и суха храна, с много прясна вода. Ако искате сурова диета — консултирайте се с ветеринар, който разбира от котешко хранене. И каквото и да изберете — мерете го. Свободното хранене е рецепта за затлъстяване — а нищо не казва „Обичам те“ като котка с диабет.

График на хранене: Защо рутината не е само за хората

Рутината при хранене помага на котката да се справя с промените в дома.

Това не е просто хубава идея — това е поведенческа наука. Котките са създания на навика, а предвидимият график на хранене е основа на емоционалната им сигурност.

Хранете котката по едно и също време всеки ден. Не оставяйте храна постоянно — освен ако не искате да отгледате котешки мързеливец. И следете за промени в апетита. Котка, която изведнъж спира да яде, не е „капризна“. Тя ви изпраща сигнал за бедствие.

Прочетете повече във VCA Animal Hospitals: „Редовните, рутинни часове за хранене позволяват на тялото на котката да се подготви за храната, която ще получи. Не се препоръчва купата да е винаги пълна и да се позволява свободно хранене.“

Поведенческата страна: Храната като обогатяване, не просто гориво

Тук повечето хора грешат: храненето не е само калории. То е обогатяване. В природата котките прекарват часове в лов, дебнене и скачане. В домовете ни им даваме купа и се чудим защо са отегчени, тревожни или дебели.

Хранителни пъзели, играчки за търсене на храна, дори скриване на гранули из къщата могат да превърнат храненето в игра. Това не е просто забавно — това е жизненоважно за психичното здраве. Както казват Dantas et al. (2016):

Хранителните пъзели за котки: хранене за физическо и емоционално благополучие.

Dantas et al. (2016)

Опитайте. Гледайте как очите на котката ви светват, когато трябва да се потруди за храната си. Това не е просто глад — това е щастие.

Чести грешки: Списъкът, който никой не иска да признае

Да си го кажем честно. Всички грешим. Но при храненето на котки някои грешки са по-чести — и по-скъпи — от други:

• Прехранване: „Той е просто едър.“ Не, той е дебел. И това го убива.
• Хранене с кучешка или вегетарианска храна: Това не е просто грешно — това е опасно.
• Игнориране на нуждата от вода: Особено при суха храна, винаги осигурявайте прясна вода.
• Внезапна смяна на храната: Котките са създания на навика. Променете храната им твърде бързо и ще си имате работа с протест — или по-лошо, посещение при ветеринаря.
• Без обогатяване: Скучаещата котка е разрушителна котка. Направете храненето интересно.

Какво би искала да знаете котката ви

Ако котката ви можеше да говори, нямаше да поиска гурме тон или слава в Инстаграм. Щеше да поиска уважение — към биологията си, инстинктите си и нуждата си от рутина и обогатяване.

Щеше да иска да забележите, когато яде по-малко, повече или изобщо не яде. Щеше да иска да разберете, че храната е повече от гориво — тя е утеха, сигурност, а понякога и единственият начин да каже „Доверявам ти се“.

И ако слушате — наистина слушате — ще го чуете. В начина, по който мърка след хубаво хранене. В начина, по който се отърква в крака ви — не за храна, а за сигурността, че е обичана.

Гледайте и учете: Хранене на котки — по правилния начин

Ето едно YouTube видео, което показва колко боровинки (и по аналогия — лакомства) може безопасно да дадете на котката си — напомняне, че дори „здравословните“ лакомства имат лимит:
Колко боровинки да дадете на кучето или котката си – YouTube

Още неща, които си струва да знаете:

• Време и честота на хранене на котката | VCA Animal Hospitals
• Как да храните котката си | Cornell University College of Veterinary Medicine
• Котешка храна: Какво да дам на котката си | Happy Cats Haven
• Хранене на порции или свободно хранене: кое е по-добро? – Hill’s Pet Nutrition
• Най-добрата лиофилизирана сурова котешка храна в САЩ | Stella & Chewy’s
• Котешка храна за капризни котки – Stella & Chewy’s